Постинг
14.10.2008 22:58 -
Мъки и неволи на един заблуден младеж
Днес имах от онези мигове в които сякаш излизаш от тялото си и гледаш отгоре като на филм какво правиш. Беше доста забавно. За първи път казах , или по точно това познато момче, каза направо в очите на учителката това което искаше без грам страх или каквото и да било. Все едно казваше стихотворение. После го видях как без дори да обръща внимание на заканите на учителката напусна стаята и отиде да си върши работа. Наблюдавах себе си как слизам от 4-тия етаж за да си взема химикалката която предишния ден мой съученик бе хвърлил през прозореца. Дори за мое учудване я намерих бързо. Гледах как се качвам обратно без да ми пука че закъснявам за следващия час, движех се бавно сякаш ако поисках можеш да уловя песъчинките на времето и да ги пусна обратно.
Филмът продължи до преди няколко часа, когато извъднъж заедно с всичките си тревоги и мъки аз се влях отново в тялото си. Почувствах се ужасно, и сега това продължава. Осъзнах че няма с кого да споделя всичко което ми се случва, било то интересно или не. Осеъзнах че има една празнина която немога да попълня с трненировките или новите научно фантастични сеариали или детективските разкази на Агата Кристи и тогава реших да направя един блог, да го кръстя мъки и неволи на един заблуден младеж и да се надявам след години да чета това и да се смея на наивността си.
Филмът продължи до преди няколко часа, когато извъднъж заедно с всичките си тревоги и мъки аз се влях отново в тялото си. Почувствах се ужасно, и сега това продължава. Осъзнах че няма с кого да споделя всичко което ми се случва, било то интересно или не. Осеъзнах че има една празнина която немога да попълня с трненировките или новите научно фантастични сеариали или детективските разкази на Агата Кристи и тогава реших да направя един блог, да го кръстя мъки и неволи на един заблуден младеж и да се надявам след години да чета това и да се смея на наивността си.
Все се почва от някъде...Пък никога не знаеш , какво ще ти даде този блог...Понякога дори има и с кой да споделиш...и понякога тук хората са повече хора...ЛЕка и усмихната вечер....
И добре дошъл.
цитирайИ добре дошъл.
Доре дошъл !!!
цитирайдобре дошъл :)
цитирайБлагодаря колеги :)
цитирайДобре дошъл на борда :)
Различно ще бъде, повярвай ми! Един ден наистина ще се усмихваш на написаното днес :) Също ще ти се иска да останеш малко сам, а не като сега :), всъщност ти вече не си сам, ние сме тук :)
цитирайРазлично ще бъде, повярвай ми! Един ден наистина ще се усмихваш на написаното днес :) Също ще ти се иска да останеш малко сам, а не като сега :), всъщност ти вече не си сам, ние сме тук :)
Този блог започна като на шега но тук ми харесва. Има много стойностни постинги и много стойностни личности. Усмивки на всички! Ще се опитам да пиша по оптимистично ;) .
цитирайХей, браво! Виждаш ли за 2-3 дни как се промени, май по-скоро от колкото очакваше ще се смееш на първия си постинг :))) Хубав ден :)
цитирайТова за излизането извън тялото сериозно ли говориш? Кога ти се случи? Уплаши ли се?
Знам какво е :))))
цитирайЗнам какво е :))))
Да сериозно говоря. Случвало ми се е и друг път. Сякаш гледам филм в който участвам. Щом знаеш какво е моля те кажи при теб имаше ли нещо което да го провокира?
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 327
